![Leanea [Dev/Staging]](https://leanea.cloudstage.dev/wp-content/uploads/2022/11/leanea_logo-web-1.png){kind=logo}
Какви видове има и какво е по-задълбоченото медицинско определение на целулита.
Най-общо казано, целулитът представлява депа от мастна тъкан, които изглеждат на повърхността на кожата като кора от портокал.
Има няколко типа целулит, които се различават в зависимост от местата на, които се проявява и характерния вид на силуета и кожата. Много рядко жените са засегнати само от един тип целулит. Това се дължи на факта, че в различните зони на тялото се проявява различен тип с неговите особености.
Най-често целулитът се класифицира по следния начин: мек, оточен, твърд или фиброзен.
Мек целулит
Това със сигурност е най-често срещаният тип целулит. При този тип целулит тъканите нямат тонус и телесното тегло често има флуктуации. Проявява се с типичната портокалова кора в спокойно или притиснато положение на кожата, така и в отпуснато или стегнато състояние на крайниците. Повърхностните тъкани са отпуснати и при прищипване с ръка или при натиск променят формата си.
Проявява се по различни части на тялото, но най-често са засегнати областите седалище и външна и вътрешна част на бедрата. Формата на силуета на тялото се променят, като това се дължи на задържането на вода. При лек допир, ефектът на портокаловата кора и подутините могат да бъдат усетени. При по-сериозен натиск възлите също се усещат. Може да се появи при хора с нормално тегло, но по-често се появява при такива с наднормено тегло или затлъстяване.
Оточен целулит
Това е най-рядката форма и е най-трудният за справяне целулит, който се проявява още в пубертета. Характеризира се с това, че има повишено количество течности в тъканите. Също така може да бъде болезнен в зоните с висока концентрация – около седалището, бедрата и глезените и краката.
Този целулит се образува поради локалното задържане на вода в таза и седалищните части. Този целулит е видим: забелязва се провисване при стоене, при движение се движи около местата, където е разположен- бедра, седалищни части. Специфичните физически упражнения са много полезни за справянето с този тип целулит. Може да бъде придружен от чувство за тежест или болка, а с годините да причини циркулаторни проблеми или да дегенерира в разширени вени.
Твърд или компактен целулит
Една от най-често срещаните форми. Проявява се и при хора с много добра физическа форма и добър тонус на мускулите. Намира се в зони със стрии – около колената, бедрата и седалищните части. Свързва се с разстройства на венозната или лимфатична циркулация.
Този тип целулит, който често наричаме компактен или твърд, се проявява най-често при хора с наднормено тегло и с признаци на затлъстяване, такива в добра физическа форма също. Този тип целулит не е подвижен, а точно обратното – образува твърди сраствания на мускулната тъкан и има гъста консистенция. Не е много лесно да стиснете засегнатата зона с ръце, защото е опъната и втвърдена, може да има стрии около нея. При натиск може да бъде болезнено в тази зона, а в някои случаи се наблюдава статична болка и без натиск. Така известният ефект на портокаловата кора може да бъде забелязан лесно като се притисне засегната зона с ръце.
Фиброзен целулит:
Фиброзният целулит е разположен в следните нива на кожата – хиподермиса (подкожието) и дермата (слой съединителна тъкан разположен под епидермиса). Фиброзният целулит се дължи на така наречената стагнация на флуида и има фиброзна структура. Този тип целулит се образува в участъци на увеличена съединителна тъкан, където кожата е твърда при допир, има наличие на множество възли и по този начин се образува така наречената кожа, която прилича на портокалова кора.
4 етапа на целулита
Параметрите, по които се разпознават етапите са изначална ниска венозна и лимфатична циркулация, стагнация на флуиди в определени участъци.
- Конгестивен (застояващ) стадий, при който се наблюдават венозни затлачвания и лимфостази поради нарушената циркулация, нисък приток на кислород в тъканите, намален дренаж на флуидите, вътреклетъчни отоци, повишен обема на мастните молекули. Видимо преобразуване на кожата във вид на портокалова кора. Ето и какви са симптомите: така наречените “тежки бедра” – намалена еластичност и наличие на студена кожа, болка при допир или натиск на засегнатия участък, както и спукани капиляри в областта.
- Ексудативен (отделящ) се стадий, при който кожата е много изнежена и дехидратирана, има наличие на повишени възпалителни процеси, болка, промени в съдовете, а отоците избутват съединителната тъкан на повърхността на епидермиса. Всичко това започва със следните симптоми – формации на дразнещи мастни образувания, хлътвания на кожата и много видим ефект на портокалова кора, спуквания на капилярите в засегната област.
- Фиброзният етап се характеризира с променен клетъчен метаболизъм, нарушена или блокирана лимфатична циркулация, формиране на възли (фиброми), нарушаване на колагена в дермата и хиподермата. Симптомите, които предпоставят появата на фиброзният целулит са наличието на студена кожа, разширени вени, отпуснатост и стрии в засегнатата зона.
- Цикатрициални фибрози, които водят до натиск и свиване на кръвоносните съдове и нервите, склероза, която улавя отпадъчни вещества, застояли флуиди, вода и мазнини, кожата е с повишен обем, наблюдават се хипотермични участъци, стрии, появяват се капилярни звезди, усещане за тежест. Симптомите включват кожа, наподобяваща стар дюшек с бабуни, както и твърди, разположени надълбоко възли.
Ето и някои от рисковите фактори, съпътстващи целулитните състояния – венозни запушвания и лимфостази, стагнация на флуиди в кожата, вътрешни отоци, промяна в лимфната циркулация и забавяне на метаболизма, натрупване на мастна тъкан и отпадъчни вещества. Начинът на живот също може да повиши риска от влошаване и появата на целулити – заседнал начин на живот, пушене, качване на килограми, контрацептивни таблетки на естрогенна основа, някои лекарства, хормонални състояния, нарушено кръвообращение, липсата на достатъчно сън както и наличието на стрес.
Как да подобрим вида на кожата и да повлияем на целулита?
Можем да преминем на антиоксидантна диета с хранителни добавки и да повишим редовния прием на вода. Да намалим теглото си, да спортуваме редовно.
Някои от неинвазивни методи за медицинско лечение са – кавитация, ултразвук, електролиполиза, лазерна терапия, лимфен дренаж.
Накратко, целулитите като локални “затлъстели” участъци са различни по вид и състав и затова е най-добре да се потърси мнението на специалист, който да определи точното лечение и третиране в зависимост от всички съвкупни фактори и желания резултат.
Какво представлява целулитът и какво знаем за неговата структура? Каква е медицинската гледна точка.
Кой е основоположникът на изследванията за структурата и влиянието на целулита?
Професор Албергати от Милано прави концептуална революция в разбирането за структурата и функцията на извънклетъчната матрица на целулита. Това е първият учен, който изучава и описва клиничната значимост на тази микросъдова тъкан.
Силуетът на тялото се характеризира с определена локализация на подкожно мастната тъкан над мускулната структура. Целулитът е дегенеративен и има въздействие върху подкожната тъкан. Той се характеризира с оток, т.е. вторична фиброза на съединителната тъкан и последваща склеротична еволюция. Скорошни клинични наблюдения показват, че в действителност има конкретни форми, характеризиращи се с липедемен, асоцииран с лимфедем или липодистрофия. Подобни патологии се наблюдават главно върху глутеалния мускул и по долните крайници на жените.
Основно тук е приемането, че целулитът не е женска прищявка или нещо, което просто не изглежда добре, а е истинско състояние или по-конкретно естетическа патология, която трябва да се лекува с медицински и козметични средства.
Самият целулит е преди всичко ендокринно-метаболитно разстройство, което може да бъде свързано с липолимфедем, локализирана мастна тъкан и липодистрофия с промяна на извънклетъчната матрица и съединителна тъкан. Следователно се изискват различни терапии за различните състояния.
Наличието на целулит дава знак, че са налице промени в пречистващите органи, които трябва да бъдат върнати в равновесие. Има и промени в температурата, рН и окислително-редукционни системи. Такива промени могат да бъдат открити с тестове за анализ на свободни радикали и тежки метали, както и чрез видео капиляроскопия. Тези дисметаболични ситуации могат да бъдат коригирани чрез диета (особено протеинова терапия в двуседмични цикли), физическа активност и мултивитаминна, алкализираща и ортомолекулярна терапия.
Целулитът често е свързан и с венозна лимфна недостатъчност; въпреки това, образуването на целулит възниква преди, а не след венозното заболяване.
Липолимфедемът и целулитът са най-големите изрази на промяна на функцията на
прочистващите органи. Знаем също, че прекалено стегнатите чорапи е една от причините за повърхностния целулит – причиняват компресия и микроциркулация. Знаем, че три форми на отоци могат да бъдат свързани с целулитно разстройство: венозен оток, лимфен оток и липедем.
Още по темата:
Храни, които предпазват от целулит
Кои храни причиняват целулит?
Видове целулит
Какво причинява целулит?
Митове за целулита
Какво е оточен целулит?
Вашият коментар